Тарагона при наследниците на Август - I част

По време на управлението на наследникa на Август, Тиберий, градът продължава да се разширява и да добрува. През Годината на четиримата императори обаче Тарако отново застава в центъра на събитията в империята. През 61 г. Нерон поверява управлението на Тараконска Испания на Сервий Сулпиций Галба, който през 68г. се обявява за император. Жителите на Тарако подаряват на новия владетел златната корона от храма на Юпитер в града, която е преправена, за да стане на главата на Галба. По време на преработката на короната част от златото е изгубено и новия император, “благодарен” за подаръка, нарежда гражданите да му платят загубата.

По това време жителите на града наброяват около 30 000 души. По време на династията на Флавийте редом с жилищните и религиозни сгради се издигат и обществени постройки за забавления – първоначално е построен Цирк, а малко по-късно и Амфитеатър.

В Циркът, по повод религиозни тържества или други празници, се провеждат надбягвания с колесници. Състезанията са отборни, всеки тим носи определен цвят: бял, червен, зелен или син. По-късно, във Византия ще нарекат тези отбори “партии”. Зрителите по трибуните също са разделени, съобразно отбора, който подкрепят. Състезанията се извършват с два вида впрягове – с два коня и с четири, наречени квадриги. Голямо майсторство е нужно, за да се управлява успешно една колесница. Арената на цирка има формата на голям овал. По средата на пистата е издигнатa спина (невисока преграда), около която състезателите направляват впряговете. Обиколките, определящи победителя са седем на брой.

Колесниците заобикалят маркер, който в Тарако имал формата на делфин. Понякога страстите така се нагорещявали, че по трибуните избухвали малки сражения между поддръжниците на различните отбори. Добрите водачи на колесници се радвали на всеобщо възхищение и почит. До нас е достигнало името на един състезател от екипа на сините - Фускус. При разкопки на погребална могила е намерена надгробна плоча, на която са написани думите: “Той придоби слава, благодарение на умението си да управлява квадрига.” 

Размерите на Цирка се ограничават от факта, че той е разположен в мястото, оградено от крепостната стена на града. Дължината му е 325 м, ширината му в най-тясната част е 105 м, а в най-широката – 115 м. Арената на Цирка е дълга 290 м и широка 75 м. Спината, на която се поставя маркера имала дължина 190 m. Капацитетът на Цирка бил 25 000 зрители, разполагал и с луксозни места за богатите почитатели на надбягванията.

За размерите на Цирка можем да съдим от факта, че на мястото на неговата арена днес се намира Площада на фонтана, където се издига централната сграда на Кметството. Мястото на трибуните е заето от многобройни кафенета и ресторанти.