По време на управлението на Хенри III Дувър претърпява сериозни промени. Издигната е външна крепостна стена, зад която остават замъка, римския фар и църквата. При владичеството на Хенри VI Тюдор дувърските стени са укрепени отново, за да противостоят успешно на новите оръжия, които навлизат в армията. По време на Английската революция замъкът е в ръцете на кралските поддръжници, но чрез измама войските на парламентаристите го превземат. И това е една от основните причини Дувър да се съхрани токова добре до наши дни.
Нова реконструкция на крепостта се извършва по време на наполеоновите войни. Строителните работи се провеждат под ръководството на Уилям Туис. Създадена е системата от външни укрепления на Дувърската крепост. Построени са големите полубастиони, с цел да се осигурят допълнителни огневи позиции в източната страна на комплекса. Довършва се и донжона. При активното укрепване на Дувър и ролята, която му възлага английското командване, се налага квартируването на голям брой войници в крепостта и съхраняването на повече амуниции. Инженерното решение наистина е оригинално – на дълбочина от 15 метра навътре в скалите са издълбани тунели, в които се разполагат армейските жилища тип бараки. В разгара на войната тук живеят повече от 2 000 души. Това са единствените за времето си подземни бараки в Англия. След войната в тунелите се разполага Службата за борба с контрабандата. В началото на Втората световна война, след близо 100 години, те отново изпълняват важна роля. Преустроени са в бомбоубежище, по-късно в тях се помещават команден център и подземна болница. През 1940г. адмирал Бертрам Рамси ръководи евакуацията на френските и английските войски от тунелите на Дувър.
Планът на замъка Дувър има концентрична форма. В центъра му се издига донжон, обкръжен от два реда крепостни стени. Огромната кръгла кула на Дувър дълго време е едно от най-големите съоръжения в Англия. Височината на донжона е 25,3 м. Основата на кулата е правоъгълник с рамери 29,9 нa 29,3 м. Стените са издигнати от здрав кентски камък, отвън облицовката е изпълнена с дялани камани от Кан. В центъра на всяка стена се издигат контрафорси. В зоната на контрафорсите дебелината на стените достига до 6,4 метра. Към северната и южната част на кулата водят извити стълби.
При североизточната и югоизточната стена са издигнати пристройки, от които започват стъпала, водещи към донжона постредством три пилона. Днес тези стъпала са покрити, но през Средновековието били открити, за да може да се улесни обстелването им от донжона в случай, че неприятелски войски проникнат в двора на крепостта. Покривът над тях се издига през XV век, когато са преустроени и голяма част от прозорците на замъка. Слабото място на кулата е проход, който отвежда към приземния етаж. За да се подсили сигурността му, достъпът до него се пази от три врати, снабдени със зрави резета.
Стъпала отвеждат в параклиса, разположен на втория етаж на първия пилон. Продължават покрай ризницата и стигат до висящ мост, отвеждащ към втория пилон.
Зад третия пилон се разполагат караулните помещения и входът към главния етаж на централната кула, намиращ се в по-дебелата част на стената. Тук е изкопан и кладенецът на крепостта. Неговата шахта е достъпна само от главния етаж на донжона, което позволява да се черпи вода дори когато приземния етаж на кулата е в ръцете на неприятеля. Водата стига до по-долните етажи по оловни тръби, прокарани през дебелите стени.
Третият етаж е почти напълно зает от кралските апартаменти. Състоят се от спалня и голяма зала, разделени от преграда. Към салона отвежда стълба, вратата към спалнята се отваря в стената на залата. В по-дебелите стени е включена тоалетна стая и още едно помещение. Проход съединява тези помещения и ризницата на параклиса, заемащ горния етаж. Над залата е разположен напречно на кулата проход, който завършва с две тоалетни. Към втория етаж отвежда спирална стълба с конструкция, идентична с тази на горните части на донжона.
В долния параклис се влиза само от пристройката. На приземния етаж се намират няколко стаи и складове. В самия край на XVIII век са добавени и зъбчатите парапети на кулата, когато се надстрояват и масивните сводове от камък, за да поберат големите оръдия. Стръмните скатове на покрива не са претърпели промяна.
Вътрешния двор е обкръжен от стена, изработена от същия строителен материал, както и донжона. Четиринадесет квадратни кули са разположени по протежение на стените. Във вътрешния двор се влиза през две врати: северната, наречена Кралска и южната, известна като Дворцовата. През XVIII век се построяват кули, защитаващи подстъпите към вратите и висящи мостчета. Вратите били защитени със стражеви кули (барбикани), но до наши дни е достигнала само тази над северния вход. Барбиканите имали зъбчати парпети и били открити в задната си страна кам двора. Кухнята се намирала в югоизточната част на вътрешния двор, тя, както и други постройки, разположени покрай стените, не са запазени.
Външните стени се строят при Хенри II и Джон Безземни. По време на наполеоновите войни тези стени са преустроени така, че да се използват за разполагане на артилерийски оръдия – Bell’s Battery. През Средновековието стената била опасана от ров, който се защитавал от Авраншката кула. Първоначално тя е многоъгълна двуетажна платформа с по три бойници на всяка стена. Едновременно от нея може да стрелят към врага повече от 50 стрелци, без да се смятат тези, които заемат място зад парапета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар