Древното предание разказва за героя Бианор, син на Тиберин и красивата прочица Манто, които основали в Италия град наречен Мантуа, в чест на гадателката. Техният син също не бил лишен от дара на оракул. Често на сън му се явявал бог Аполон и го напътствал.
Когато пораснал и станал силен и ловък младеж, Бианор сънувал бог Аполон, който му обещал богато и красиво царство, ако тръгне в посоката, където умира слънцето. По съвет на мъдрата си майка, Бианор сменил името си и започнал да се нарича Окно, което ще рече “дарения да вижда бъдещето в сънища”.
Героят изпълнил поръката на Стелометеца и поел на запад. Пътуването било дълго и трудно, продължило цели десет години. Бог Аполон посочил на героя къде трябва да се установи и да основе нов град. Окно побързал да изпълни волята на божеството.
Мястотo било красиво и приятно, покрито с гъсти гори от дъбови и ягодови дървета, изобилствали подпочвени води. Наблизо живеели добри хора, които отглеждали многобройни стада добитък. Те се наричали “карпетанос”, което означавало “ без град или тези, които нямат град”. Това население очаквало знак от боговете къде да основе своята родина. Окно им разказал своя сън и веднага започнали да строят селище. Издигнали крепост, жилища, дворец и храм.
Когато града бил завършен, започнали спорове на кои богове да бъде посветен – една част от населението искала покровител да е бог Аполон, но друга желаела друг закрилник. Окно помолил Стрелометеца да му даде съвет, за да се разреши този конфликт. Богът го посъветвал да направи две важни неща: града да се посвети на богиня Metragita, наричана още Кибела – покровителка на земята, посевите и плодородието. Втория съвет се отнасял до самия Окно – когато настъпи момента, героя трябвало да даде собствения си живот, за да спрат разногласията и да спаси града.
Окно побързал да разкаже съня си и наредил да се изкопае една много дълбока яма. Когато шахтата била готова, героят слязал в нея и отвора бил покрит с тежка каменна плоча. Цялото население се стекло около това тъжно място, молело се и пеело пограбални песни. Неочаквано се разразила силна буря и от върховете на планината Гуадарама се спуснала върху облак богиня Кибела. Тя отместила плочата и извела Окно от гробницата. Двамата изчезнали от погледите на хората.
От този момент градът започнал да се нарича Mertagita, т.е. Кибела. През годините името се променило на Magerit (произнасяло се Madjirit), а днес се произнася Мадрид – град на хората, които нямат родина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар