четвъртък, 21 август 2014 г.

Мозайките в римската вила Centcelles - "La santa Constanza Española"



Римската вила Centcelles е разположена в околностите на село Константи, на 10 км от Тарагона. Тя е един от най-интересните монументи от раннохристиянската епоха не само на територията на Каталуния, но и в цялото западно Средиземноморие. Полихромните мозайки, които украсяват купола на централната зала на комплекса са уникални както с високото майсторство на изпълнение, така и с артистичното си внушение. По думите на Хуан Санмарти това е “първия познат пример за християнски мозайки, разположени върху купол”. Въпреки недоброто им състояние, безспорно сме свидетели на високо артистично изпълнение.



Мотивите са разгърнати върху три фриза. Във външният се представя лов на елени в три последователни фази: подготовка за лова, самия лов и успешния му завършек. С невероятни подробности са пресъздадени клопките, подготвени за животните и гончиите. Групите на конниците и придружителите им, намиращи се зад стадото елени, са изпълнени в духа на иконографията на късната Римска империя. Ловът като дейност, типична за високите класи, е подходящо средство за изтъкване ролята на dominus или на погребаната в мавзолея видна личност. Срещу тази група, в средния фриз, са широко разгърнати серия от шестнадесет катрини, изобразяващи сцени от Новия и Стария завет. Отделени са една от друга с колони в йонийски стил със спираливидни стволове. Ясно изпъква символното значение на тези сцени, което пряко кореспондира с идеята за значимостта на душата – ярко доказателство за погребалния характер на монумента. Сред недобре запазените сцени се откроява Данаил сред лъвовете, Йона и кита, Добрия пастир, Ноевия ковчег, възкресението на Лазар, жертвоприношението на младежите във Вавилон и други неразпознаваеми поради нивото на съхранение сцени, които недвусмислено определят сградата като мавзолей.

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Любими стихове: Сняг


СНЯГ

Елисавета Багряна

Тази бяла, небивала зима
в паметта ще остане запазена
като приказка бяла - без име,
нито писана, нито разказана.

Този чужди град, смътно обикнат,
с островърхите къщи и замъци,
дето вечер фенерите никнат
с бледожълти, безтрепетни пламъци.

И безкрайните улици, сплели
дълги сенки и клони данетелени.
И ний, първите стъпки поели -
от съня и покоя извели ни...

Ще се нижат дни, черни и бели,
с неотменния знак отбелязани.
За което сме вчера живели,
днес сами може би ще погазим ний.

Но през някоя коледна вечер,
с две въздишки, несетно отломени,
ще потеглят на път отдалече
двете сенки на нашите спомени.

И ще спрат в този грaд, и ще идат
в остарялата черквица бляснала,
да отслужат една панахида
- на нашата младост угаснала.



четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част III



„Гледай водата и гледай фонтана и ти не можеш да решиш спокойна ли е водата или мрамора струи“

До двореца Комарес се допира  Дворецът на лъвовете. Възкачвайки се на престола Юсуф I започнал широка строителна дейност, в която в пълна степен се разгръща таланта на мавританските майстори. Една от сградите е именно Двореца на лъвовете. Ако в Двореца Комарес преминавал политическия живот на владетелите на Гранада, то  Дворецът на лъвовете  е тяхното частно пространство. Красотата на палата, изобилието от вода и светлина, усещането за чувственост и хармония, великолепната украса превръщат това място в истински рай. Именно тук в пълна степен се  проявява величието на Насридите. В украсата на двореца-градина растителните орнаменти изместват геометричните. В центъра на палата се намира прочутия Двор на лъвовете (Patio de los leones). Разположен е напречно в посока запад-изток и е обграден  с портици. Два павилиона са разположени по тесните му страни. Дворът е разделен на квадрати, растенията са малко и ниски, за да не се закрива гледката към сърцето на двора. Сред неголямото открито простанство е разположен фонтан, обкръжен от фигурите на 12 лъва, изваяни от мрамор. Легендата разказва, че броя на лъвовете не е случаен. Ибн Нагрел, везир на султан Мохамед алв-Гани и евреин по произход, разказал на владетеля за трона на Соломон, поддържан от фигурите на 12 лъва и посъветвал султана да украси фонтана с лъвски статуи. 


Историците напълно отричат истинността на този разказ като посочват, че за пръв път фигурите се появяват около фонтана през XVIвек и са пренесени тук от стария дворец в Албайсин. Дворът на лъвовете е вълшебно място, изпълнено със спокойна тишина, нарушавана само от ромона на водата. Арабите изключително високо ценели водата и изпълнили дворците и градините си с водопади, ручеи и фонтани. Върху шадравана в двора на лъвовете се вижда надпис: ”Гледай водата и гледай фонтана, и ти не можеш да решиш спокойна ли е водата или мрамора струи.” Мраморната чаша на шадравана е украсена и с други стихове от поема на поета ибн Замрак, която описва чудесно формата, функциите и значението на фонтана. “В тази градина постройките са така прекрасни, че Бог не разрешава да съществува друга красота, която може да се сравни с нея.” По времето, когато била издигната тази изящна постройка разцъфтявала и дружбата между Мохамед V и християнския владетел Педро I  Жестокия. 

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част II „Бисер сред изумруди“


Така мавританските поети описват Алхамбра. И наистина блестяшите стени на дворцовият комплекс ярко се открояват на фона на гъстата зеленина на горите, разположени в подножието на Сиера Невада.
Създателите  на Алхамбра покрили всеки квадратен сантиметар с изкусни украшения. Дървените свръзки дори са богато украсени. Въпреки, че ислямът забранява изобразяването на човешки и животински фигури,  комплекса е украсен богато с геометрични елементи, растителни мотиви и класическа арабска калиграфия. Стените са изписани с думите на първия султан от династията на Насридите “Само Аллах е победител” и  много стихове на тримата забележителни поети Ибн ал Яяб (1274-1349) , Ибн ал Хатиб (1313-1375) и Ибн Замрак (1333-1393). И тримата били секретари на султанската канцелария и първи министри на държавата. 



Централният вход на архитектурния комплекс днес е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието.  Построена е от Юсуф I през 1348 година, за това свидетелствуват надписите по стените. Голямата подковообразна арка е един от основните строителни  елементи на кулата. Върху неправилен мраморен четириъгълник е издълбана ръка. Според някои изследователи нейното предназначение е свързано с местните поверия - предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. Според друго виждане ръката  е емблема на Корана, защото нейните пет пръста символизират петте основни стълба на исляма: шахад (символ на вярата), салат (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (милостиня).

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част I Исторически бележки


През 711 година отряд арабски и берберски воини, преминавайки Гибралтарския пролив, нахлуват в Пиренейския полуостров.  От  този момeнт maurus (от гръцки език – “тъмен”), име на едно от берберските племена, обитаващо северозападна Африка, сeизползва за назоваване на всички мюсюлмански завоеватели на Испания.
Зараждането на мавританското изкуство се отнася към епохата на разцвета на Кордовския халифат. Това e могъща, обширна и процъфтяваща държава, която провъзгласява своята самостоятелност през 929 година. Скоро след тези събития арабска Испания се превръща в най-богатата, най-благоденстващата и най-гъсто населената  страна в Западна Европа. След разпадането на Кордовския халифат през XI век, развитието на “мавританския стил” в изкуството не спира. Но се променя. Придобивa по-голяма интимност и лиризъм. Своят връх mudéjar достига в прославения архитектурен комплекс “Алхамбра”, с който с свързват много романтични легенди. Отделните елементи на дворцовия ансамбъл са създавани по различно време, но съществуващото архитектурно единство е удивително. Точно тук, в Алхамбра, мавританското изкуство достига своя апогей.



Името Ал Хамбра* (Правилно е наименованието Аламбра, но в българския  език е придобило гражданственост названието Алхамбра.) буквално се превежда от арабски “червена крепост”.От къде води началото си името на замъка? Съществуват три становища по този въпрос. Според застъпниците на първата  версия, изсушената под парещото слънце на Андалусия глина,от която са издигнати част oт стените на замъка, има червен цвят. Но според други изследователи, по време на управлението на мавританските владетели стените на крепостта били варосани. Строителните дейности били извършвани през нощта, за да се избегне дневната горещина. Факлите хвърляли червени отблясъци по стените на крепостта и оттам произлиза и името ѝ. Други автори  свързват названието на замъка с името на основателя му – Мохамед ибн ал-Ахмар, което на арабски означава “червеният”.
Когато се строи Алхамбра  на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите, известна в историята под името Реконкиста. Прекрачвайки прага на двореца, владетелят на Грaнада попада в друг свят. Зад него остава тревогата от постояните опасности, междуособиците и предателствaта. Тук султаните  намират спокойствие и се отдават на чара на  Алхамбра. Това  е царство на покоя и хармонията, тук властва безметежност и чувствен разкош.  В арабските трактати от средновековието красотата се свързва с трепета на ярките цветове, с играта на светлината и изискаността на формите. Ръководейки се от този идеал, мавританските майстори са привличани от блестящите предмети, които отразяват светлината. В дворците на Алхамбра мраморните колони сияят като перли. Чаровно вълшебство се излъчва от дворовете и прозорците, потънали в светлина и едновременно обгърнати от загадъчния полумрак на галериите. Сложните форми тук сe създават чрез непрекъснатото повтаряне на простите елементи. Природата e непресъхващ извор на вдъхновение.  Падналият лист e превръщан в геометрично съвършенство.

Още по време на римското владичество на полуострова, на най-високият хълм до Гранада се издига здрава крепост. Първите сведения за Алхамбра се отнасят към IX век. Непрекъснатите битки, водени от Кордовския халифат, поддикват Саввар бен Хамдун през 889 година по време на войните между мюсюлмани и муаладини (християни, приели исляма) да потърси убежище в Алказаба, днешната цитадела на комплекса. Той ограничава своята дейност до укрепяване стените на цитаделата.

Парус






Пещерата Алтамира*


Пещерата Алтамира се намира на около 30 км от град Сантандер, в землището на село Сантиляна дел Мар. Открита е през 1875 г. от Модесто Кубийас, който по време на лов се натъкнал случайно на входа на пещерата. Но за истински откривател и пръв изследовател на света на Алтамира се счита дон Марселино де Саутуола, земевладелец, адвокат и любител на праисторията.

Алтамира се намира на 156 метра надморска височина и на малко повече от 2 км от река Саха. Пещерата е с неголеми размери – дължината й е 270 метра. В главната галерия височината варира от 2 до 12 метра, a широчината от 6 до 20 метра. Каверната се разтваря между паралелно рзположени почти хоризонтални пластове от варовикови скали. Изследванията доказват, че е формирана през плиоцена. Състои се от три части. Първата представлява широко предверие, което се осветява от естествената светлина. Втората зона е заета от просторна зала, по тавана на която са открити множество рисунки на хората от Късния Палеолит, които са обитавали Алтамира в продължение на около 6 хиляди години. Третата част от пещерата е заета от по-малки зали и коридори. По стените и таваните им също има рисунки.

Интересът на дон Марселино към праисторията бил провокиран на Световното изложение в Париж през 1878 година, когато посетил павилиона на Антропологията и разгледал находките, открити в пещерите на Франция. Това го въодушевило да търси следи от праисторията в пещерите на Кантабрия. 


Проучването на Алтамира започнало през 1879 година. Първоначално дон Марселино работил близо до входа и намерил множество каменни и костени оръдия на труда – върхове на стрели и харпуни, игли, раковини, кости на животни и много пепел, разпръсната из цялото пещерно пространство. Откриването на рисунките в Алтмира се дължи на осемгодишната дъщеря на Саутуола, Мария.

Върху тавана на пещерната зала са разположени множество фигури на различни животни, обитавали през кватернера района на Кантабрия – коне, диви кози, бизони, сърни. Най-старите рисунки се отнасят към 15 000г.пр.Хр. и изобразяват коне, изпълнени в червено. По-късните рисунки, датирани към 12 000г. пр.Хр. също са изпълнени в червено, но изобразяват сърни и кози. Най-често срещаното животно в пещерните рисунки е бизонът.


Входът на пещерата бил затрупан със скали след срутване, станало преди около 12 000 години. Това всъщност запазило микроклимата във вътрешността на каверната и съхранило оригиналните праисторически рисунки.

Всички използвани пигменти са с естествен минерален произход. Нанасяни са върху скалната основа смесени с животинска мазнина, за да се получи слепващ ефект. Контурите на фигурите са направени с въглен, често се наблюдава и използването на остри предмети за очертаване на рисунките. Боята е нанасяна по три начина: с пръсти, чрез издухване подобно на аерограф и с помощта на тампони от животинска кожа.
Рисунките са покрити с прозрачен слой, образуван вследствие на ерозията и това създава усещане за полихромност на изображенията.
За да се придаде обем на фугурите и усещане за движение, са използвани естествените особености на релефа на пещерата. Където е било необходимо, скалните натрупвания били отстранявани.
Предполага се, че Алтамира е била използвана за провеждането на различни церемонии от хората на Късния Палеолит. Не са открити връзки между изобразените животни и намерените кости в пещерата.
Изпълнението на фигурите е толкова реалистично и въздействието им е толкова истинско, че първоначално били обявени от научната общност за фалшификат, а откривателят им бил посочен като негов автор. Истинското признание за стойността на Алтамира дошло през 1902 година заедно с извинения за несправедливите обвинения, но за дон Марселино било много късно – той починал 14 години по-рано.


Алтамира е обявена за част от Световното културно наследство през 1985 година. Тя е един от най-посещаваните туристически обекти
в Испания. За да се съхранят автентичните рисунки, само 8 500 човека на година могат да посещават Алтамира. Построена e Неопещера, в която с точност до милиметър са представени естествената текстура на скалите и пещерните рисунки. Създаден е Национален музей и Център за изследване на Алтамира.
Много съвремени творци са посещавали пещерата и са останали удивени от нейните рисунки. Пабло Пикасо казва:” След Алтамира всичко е декадентство.”

* – Материалът е класиран на първо място в Онлайн конкурса на National Geographic България за месец октомври 2008 г. .
 Тема на конкурса  „Пещерите по света".