неделя, 11 септември 2016 г.

Гората и дървото – символи и знаци

*


Във всички човешки култури на Дървото и Гората се отделя специално място. ** Лесът  е територия, обградена от тайнственост. В него се случват мистериозни неща, тук  живеят загадъчни и чудни създания. Той е магически и опасен, но – и  необикновено примамлив за човека.

Това е един различен свят, твърде отдалечен от привичния космос на човека, от  града и селото, в които живее, от нивите и градините, които обработва.

В легендите и приказките горите се населяват от същества почти винаги настроени  заплашително – вещици, дракони, джуджета, великани, хищни животни. Те са  олицетворение на опасност, на страха пред неизвестното, който се таѝ в леса. 

Според представите на славянските народи гората е обиталище на самодиви,  митични създания, които са понякога настроени благосклонно, друг път враждебно  на обикновения човек. Самодивите обитават дивите лесове и тъмните планински  усои. Те живеят под големи стари дървета.

Много често с гората и нейните мистични обитатели се свързва един особено важен  момент от живота на човека, а именно прехода от юношеството към зрелостта и  превръщането на младежа или девойката в личност отговорна и разумна. Тези  символи и знаци, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха  твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато  голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и непроходими гори.



Нашите деди  е трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отвоюват терени за строителство  на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази  непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели  се насищат със символни значения. Отношението към гората е в известна степен  двузначно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като  място, където човек може да намери помощ и закрила. Тя е мястото, където  определени хора с по-особен мироглед и възприемане на всемира, намират покой  или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ  територия, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със символи. Често  гората е приемана за знак на загадъчната и все още неопозната от юношата  женственост, която трябва да се изследва и разгадае.
Докато дивият и мрачен, трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред  неизвестното, то малката горичка, ограничена в едно по-тясно пространство се  приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано  пространство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, в  Епир е място на поклонение пред Зевс. Шумоленето на листата на дъбовете предава  волята на божеството. В Древен Рим е известна свещената дъбрава, разположена по  брега на езерото Неми и посветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са  изпълнявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дървета. Такива  горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества – хора и  животни.

четвъртък, 21 август 2014 г.

Мозайките в римската вила Centcelles - "La santa Constanza Española"



Римската вила Centcelles е разположена в околностите на село Константи, на 10 км от Тарагона. Тя е един от най-интересните монументи от раннохристиянската епоха не само на територията на Каталуния, но и в цялото западно Средиземноморие. Полихромните мозайки, които украсяват купола на централната зала на комплекса са уникални както с високото майсторство на изпълнение, така и с артистичното си внушение. По думите на Хуан Санмарти това е “първия познат пример за християнски мозайки, разположени върху купол”. Въпреки недоброто им състояние, безспорно сме свидетели на високо артистично изпълнение.



Мотивите са разгърнати върху три фриза. Във външният се представя лов на елени в три последователни фази: подготовка за лова, самия лов и успешния му завършек. С невероятни подробности са пресъздадени клопките, подготвени за животните и гончиите. Групите на конниците и придружителите им, намиращи се зад стадото елени, са изпълнени в духа на иконографията на късната Римска империя. Ловът като дейност, типична за високите класи, е подходящо средство за изтъкване ролята на dominus или на погребаната в мавзолея видна личност. Срещу тази група, в средния фриз, са широко разгърнати серия от шестнадесет катрини, изобразяващи сцени от Новия и Стария завет. Отделени са една от друга с колони в йонийски стил със спираливидни стволове. Ясно изпъква символното значение на тези сцени, което пряко кореспондира с идеята за значимостта на душата – ярко доказателство за погребалния характер на монумента. Сред недобре запазените сцени се откроява Данаил сред лъвовете, Йона и кита, Добрия пастир, Ноевия ковчег, възкресението на Лазар, жертвоприношението на младежите във Вавилон и други неразпознаваеми поради нивото на съхранение сцени, които недвусмислено определят сградата като мавзолей.

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Любими стихове: Сняг


СНЯГ

Елисавета Багряна

Тази бяла, небивала зима
в паметта ще остане запазена
като приказка бяла - без име,
нито писана, нито разказана.

Този чужди град, смътно обикнат,
с островърхите къщи и замъци,
дето вечер фенерите никнат
с бледожълти, безтрепетни пламъци.

И безкрайните улици, сплели
дълги сенки и клони данетелени.
И ний, първите стъпки поели -
от съня и покоя извели ни...

Ще се нижат дни, черни и бели,
с неотменния знак отбелязани.
За което сме вчера живели,
днес сами може би ще погазим ний.

Но през някоя коледна вечер,
с две въздишки, несетно отломени,
ще потеглят на път отдалече
двете сенки на нашите спомени.

И ще спрат в този грaд, и ще идат
в остарялата черквица бляснала,
да отслужат една панахида
- на нашата младост угаснала.



четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част III



„Гледай водата и гледай фонтана и ти не можеш да решиш спокойна ли е водата или мрамора струи“

До двореца Комарес се допира  Дворецът на лъвовете. Възкачвайки се на престола Юсуф I започнал широка строителна дейност, в която в пълна степен се разгръща таланта на мавританските майстори. Една от сградите е именно Двореца на лъвовете. Ако в Двореца Комарес преминавал политическия живот на владетелите на Гранада, то  Дворецът на лъвовете  е тяхното частно пространство. Красотата на палата, изобилието от вода и светлина, усещането за чувственост и хармония, великолепната украса превръщат това място в истински рай. Именно тук в пълна степен се  проявява величието на Насридите. В украсата на двореца-градина растителните орнаменти изместват геометричните. В центъра на палата се намира прочутия Двор на лъвовете (Patio de los leones). Разположен е напречно в посока запад-изток и е обграден  с портици. Два павилиона са разположени по тесните му страни. Дворът е разделен на квадрати, растенията са малко и ниски, за да не се закрива гледката към сърцето на двора. Сред неголямото открито простанство е разположен фонтан, обкръжен от фигурите на 12 лъва, изваяни от мрамор. Легендата разказва, че броя на лъвовете не е случаен. Ибн Нагрел, везир на султан Мохамед алв-Гани и евреин по произход, разказал на владетеля за трона на Соломон, поддържан от фигурите на 12 лъва и посъветвал султана да украси фонтана с лъвски статуи. 


Историците напълно отричат истинността на този разказ като посочват, че за пръв път фигурите се появяват около фонтана през XVIвек и са пренесени тук от стария дворец в Албайсин. Дворът на лъвовете е вълшебно място, изпълнено със спокойна тишина, нарушавана само от ромона на водата. Арабите изключително високо ценели водата и изпълнили дворците и градините си с водопади, ручеи и фонтани. Върху шадравана в двора на лъвовете се вижда надпис: ”Гледай водата и гледай фонтана, и ти не можеш да решиш спокойна ли е водата или мрамора струи.” Мраморната чаша на шадравана е украсена и с други стихове от поема на поета ибн Замрак, която описва чудесно формата, функциите и значението на фонтана. “В тази градина постройките са така прекрасни, че Бог не разрешава да съществува друга красота, която може да се сравни с нея.” По времето, когато била издигната тази изящна постройка разцъфтявала и дружбата между Мохамед V и християнския владетел Педро I  Жестокия. 

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част II „Бисер сред изумруди“


Така мавританските поети описват Алхамбра. И наистина блестяшите стени на дворцовият комплекс ярко се открояват на фона на гъстата зеленина на горите, разположени в подножието на Сиера Невада.
Създателите  на Алхамбра покрили всеки квадратен сантиметар с изкусни украшения. Дървените свръзки дори са богато украсени. Въпреки, че ислямът забранява изобразяването на човешки и животински фигури,  комплекса е украсен богато с геометрични елементи, растителни мотиви и класическа арабска калиграфия. Стените са изписани с думите на първия султан от династията на Насридите “Само Аллах е победител” и  много стихове на тримата забележителни поети Ибн ал Яяб (1274-1349) , Ибн ал Хатиб (1313-1375) и Ибн Замрак (1333-1393). И тримата били секретари на султанската канцелария и първи министри на държавата. 



Централният вход на архитектурния комплекс днес е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието.  Построена е от Юсуф I през 1348 година, за това свидетелствуват надписите по стените. Голямата подковообразна арка е един от основните строителни  елементи на кулата. Върху неправилен мраморен четириъгълник е издълбана ръка. Според някои изследователи нейното предназначение е свързано с местните поверия - предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. Според друго виждане ръката  е емблема на Корана, защото нейните пет пръста символизират петте основни стълба на исляма: шахад (символ на вярата), салат (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (милостиня).

Замъците: Алхамбра - приказка от камък и светлина Част I Исторически бележки


През 711 година отряд арабски и берберски воини, преминавайки Гибралтарския пролив, нахлуват в Пиренейския полуостров.  От  този момeнт maurus (от гръцки език – “тъмен”), име на едно от берберските племена, обитаващо северозападна Африка, сeизползва за назоваване на всички мюсюлмански завоеватели на Испания.
Зараждането на мавританското изкуство се отнася към епохата на разцвета на Кордовския халифат. Това e могъща, обширна и процъфтяваща държава, която провъзгласява своята самостоятелност през 929 година. Скоро след тези събития арабска Испания се превръща в най-богатата, най-благоденстващата и най-гъсто населената  страна в Западна Европа. След разпадането на Кордовския халифат през XI век, развитието на “мавританския стил” в изкуството не спира. Но се променя. Придобивa по-голяма интимност и лиризъм. Своят връх mudéjar достига в прославения архитектурен комплекс “Алхамбра”, с който с свързват много романтични легенди. Отделните елементи на дворцовия ансамбъл са създавани по различно време, но съществуващото архитектурно единство е удивително. Точно тук, в Алхамбра, мавританското изкуство достига своя апогей.



Името Ал Хамбра* (Правилно е наименованието Аламбра, но в българския  език е придобило гражданственост названието Алхамбра.) буквално се превежда от арабски “червена крепост”.От къде води началото си името на замъка? Съществуват три становища по този въпрос. Според застъпниците на първата  версия, изсушената под парещото слънце на Андалусия глина,от която са издигнати част oт стените на замъка, има червен цвят. Но според други изследователи, по време на управлението на мавританските владетели стените на крепостта били варосани. Строителните дейности били извършвани през нощта, за да се избегне дневната горещина. Факлите хвърляли червени отблясъци по стените на крепостта и оттам произлиза и името ѝ. Други автори  свързват названието на замъка с името на основателя му – Мохамед ибн ал-Ахмар, което на арабски означава “червеният”.
Когато се строи Алхамбра  на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите, известна в историята под името Реконкиста. Прекрачвайки прага на двореца, владетелят на Грaнада попада в друг свят. Зад него остава тревогата от постояните опасности, междуособиците и предателствaта. Тук султаните  намират спокойствие и се отдават на чара на  Алхамбра. Това  е царство на покоя и хармонията, тук властва безметежност и чувствен разкош.  В арабските трактати от средновековието красотата се свързва с трепета на ярките цветове, с играта на светлината и изискаността на формите. Ръководейки се от този идеал, мавританските майстори са привличани от блестящите предмети, които отразяват светлината. В дворците на Алхамбра мраморните колони сияят като перли. Чаровно вълшебство се излъчва от дворовете и прозорците, потънали в светлина и едновременно обгърнати от загадъчния полумрак на галериите. Сложните форми тук сe създават чрез непрекъснатото повтаряне на простите елементи. Природата e непресъхващ извор на вдъхновение.  Падналият лист e превръщан в геометрично съвършенство.

Още по време на римското владичество на полуострова, на най-високият хълм до Гранада се издига здрава крепост. Първите сведения за Алхамбра се отнасят към IX век. Непрекъснатите битки, водени от Кордовския халифат, поддикват Саввар бен Хамдун през 889 година по време на войните между мюсюлмани и муаладини (християни, приели исляма) да потърси убежище в Алказаба, днешната цитадела на комплекса. Той ограничава своята дейност до укрепяване стените на цитаделата.

Парус