Във всички човешки култури на Дървото и Гората се отделя специално място. ** Лесът е територия, обградена от тайнственост. В него се случват мистериозни неща, тук живеят загадъчни и чудни създания. Той е магически и опасен, но – и необикновено примамлив за човека.
Кликнете върху изображението, за да видите клипа “Гората“.
Това е един различен свят, твърде отдалечен от привичния космос на човека, от града и селото, в които живее, от нивите и градините, които обработва.
В легендите и приказките горите се населяват от същества почти винаги настроени заплашително – вещици, дракони, джуджета, великани, хищни животни. Те са олицетворение на опасност, на страха пред неизвестното, който се таѝ в леса.
Според представите на славянските народи гората е обиталище на самодиви, митични създания, които са понякога настроени благосклонно, друг път враждебно на обикновения човек. Самодивите обитават дивите лесове и тъмните планински усои. Те живеят под големи стари дървета.
Много често с гората и нейните мистични обитатели се свързва един особено важен момент от живота на човека, а именно прехода от юношеството към зрелостта и превръщането на младежа или девойката в личност отговорна и разумна. Тези символи и знаци, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и непроходими гори.
Нашите деди е трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отвоюват терени за строителство на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели се насищат със символни значения. Отношението към гората е в известна степен двузначно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като място, където човек може да намери помощ и закрила. Тя е мястото, където определени хора с по-особен мироглед и възприемане на всемира, намират покой или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ територия, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със символи. Често гората е приемана за знак на загадъчната и все още неопозната от юношата женственост, която трябва да се изследва и разгадае.
Докато дивият и мрачен, трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред неизвестното, то малката горичка, ограничена в едно по-тясно пространство се приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано пространство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, в Епир е място на поклонение пред Зевс. Шумоленето на листата на дъбовете предава волята на божеството. В Древен Рим е известна свещената дъбрава, разположена по брега на езерото Неми и посветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са изпълнявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дървета. Такива горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества – хора и животни.